Национален символ на Туркменистан

АХАЛТЕКИНСКА

 

Akhal-Teke Horse (Equus ferus caballus)

 

Ахал Теке  е една от най-древните породи коне. Произхожда от Туркменистан, където е национален символ. Така наречените „златни коне” са адаптирани към суровите климатични условия на азиатските пустини и са известни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Породата е популяризирана от руснаците, които създават развъдна популация  в руските конезаводи и стопанства, много Ахал-теке са развъждани в конезавода Терк в Северен Кавказ. В световен мащаб  представителите на породата наброяват около 3500, предимно Туркменистан и Русия, но също така и Европа, Австралия и Северна Америка.

 

Трудно е да проследи точното потекло на  ахалтекинеца,  по всяка вероятност предците на породата са Низийските коне, съществували преди  3 000 години. Други твърдят ,че конете са потомци на обяздените от монголските нашественици през 13 и 14в. Породата е много близка до Туркменския кон, някога развъждан в Иран. Някои историци вярват, че Ахалтекинският и Туркменският кон са разклонения на една порода. Спорен е въпросът  дали арабското влияние е родоначалник или е развито  впоследствие. Също така се счита , че топлокръвните породи – Арабска, Туркменска, Ахалтекинска и Барб са развити от един единствен „ориенталски кон”.

За пръв път конете се появяват в района на Туркменистан, пустинята Кара Кум  и са били наричнаи Аргамакс. През 1881г. Туркменистан  става част от Руската империя.По време на войната с местните племена руският генерал Куропаткин проявява интерес към конете. След войната той основава  развъдно стопанство и преименува конете  „Ахал-Теке”  на племето Теке, което  е живяло в близост до Ахал оазис. Руснаците отпечатват първата родословна книга през 1971г., която включва 287 жребци и 468 кобили.

 

Породата намалява значително, когато Съветският съюз изисква  конете да бъдат използвани като източник на  месо.Към днешна дата. правителството на Туркменистан използва конете като дипломатически подарък и набира средства за за подобряване на породата. Мъжките представители  не се кастрират в Центална Азия.

В началото на XX в. се провежда кръстосване между Ахал Теке  и Английски чистокръвен кон  с цел да се създаде по-бърз на дълги разстояния състезателен кон. Английските Ахал-Теке не били толкова издръжливи, както арабските  им предци и много от тях загинали  вследствие на суровите условия в Централна Азия. Ахалтекинската порода повлиява развитието на много други  породи коне, едни от тях са  Тракененска  Будьоновска Карабах и Карабаир.

Aхалтекинска порода е сред най-отличителните и необикновени породи в света. Аристократът на пустинята  има издължена и елегантна, но здрава конституция, може да издържи дълго време без прием на вода. Характерна особеност в екстериора  е т. н. еленова шия. Тя  заема вертикално положение спрямо главата, поради което линията на долната устна на коня съвпада с хоризонталната линия, идваща от холката. Главата е изящна с правилен леко изпъкнла профил. Конете са  с леко замускулен гръб, сравнително плитък гръден кош, хоризонтално наклонена  крупа. Често се среща плоско коляно и саблиста постановка на задните крайници. Крайниците са с добре очертани сухожилия  с малки копита  и здрав копитен рог. Цветът на космената покривка е кестеняв, алест, изабела,  кремав със златист оттенък или перлен оттенък. Ахал Теке  достига височина от 147 до 162 см.

По темперамент ахалтекинецът е опърничав, своевеолен. Изисква строго, но не грубо отношение.Работата с този кон не е подходяща за неопитни, той  не реагира добре на наказания  и може да бъде отмъстителен.

Ахалтекинецът е от групата на пустинните породи и е типичен кон за езда.Характерни качества ,които притежават онете са издръжливост и скорост .Поради естествения  си атлетизъм Ахал Теке е отличен състезателен кон в изпълнения на дълги разстояния, в дисциплините обездка, прескачане с препятствия,  всестранна езда и издръжливост.