Ахалтеки́нски кон-обща характеристика

Ахалтеки́нски кон-обща характеристика

Ахалтеки́нският кон – ездитна порода коне, създадена и отгледана на територията на съвременен Туркменистан приблизително преди около 5,000 години. Това е най-старата от култивираните породи и е повлияла много други като напр. чистокръвната арабска и чистокръвната английска. Ахалтеки́нският кон се явява еталонна ездитна порода коне, защото в продължение на 5,000 години не е кръстосвана с други породи коне. Добре е приспособен към сухия и горещ климат, но и прекрасно се аклиматизира и при други условия.

 

Екстериор: По външен вид тази порода значително се  отличава от други породи коне. Ахалтекинците имат доста висок ръст-средно 160 см в холката и много суха консистенция.По форма ги сравняват с кучешката порода ”борзая” или с гепард. В целият им облик преобладават дългите линии, цветът им е златист с примеси на рижави и кестенови оттенъци; срещат се и тъмно-кестеняви, и черни, а също сиви и сив-металик - често имат бели петна на главата и краката. За всички цветове е характерен светло златистият или сребрист отенък на кожната покривка.Главата е лека, изящна, с прав профил, понякога леко приплесната под челото, с плоско, добре оформено чело. Ушите са дълги и много подвижни, очите са големи и изразителни, необичайно издължени, с леко наклонена форма ("азиатско око"). Муцуната е вретенообразна с широки ноздри. Прикрепена към дълга и тънка шия тя изглежда красиво и изискано. Гърбът е развит и наклонен. Холката е висока, изпъкнала, гръбначната линия е дълга и права, задната част е доста наклонена с ниска опашка. Гърдите са доста тесни, коремът не е дълбок, с прави ребра, коремната кухина е прибрана. Краката са стройни и много издръжливи: предмишниците са дълги и тънки, глезените са къси, носът е със силни кости, ездитните стави са широки и крехки, понякога скосени, сухожилията са изпъкнали, предните крака са дълги и тънки


Копитата са малки, добре оформени, силни. Кожата е много тънка и покрита с копринени власинки. Гривата и опашката са къси, с много финни косми; понякога грива и бретон отсъстват.

 

Произход на названието: Съвременното название на породата е било дадено по мястото, където тази порода е запазена в чист вид, а това е оазисът Ахал, тънка ивица по протежение на северния склон на Копет-Даг от Бахарден до Артик, населявана от туркменското племе теке (или текинци). По този начин, дословно «ахал-теке» – това е кон на племето теке от оазиса Ахал. С това название породата станала известна в Руската империя след присъединяването на Туркменистан и особенно в годините на Съветския Съюз. Подобно звучи и названието на тази порода, с която европейците отново се запознават през XX век и на другите езици, например: английски - Akhal-Teke, френски - Akhal-Teke, холандски - Akhal-Teke, немски - AchalTekkiner, шведски - Achaltekeer и т.н.

 

История: В огузския епос Бамси Бейрек е написал, обръщайки се към своя приятел: "Твоето чело е подобно на открит хиподрум, очите ти са като два нощни светилника, гривата ти е като коприна, на две птици, на двама братя приличат ушите ти и носи воина към целта на неговите стремежи твоят гръб. Няма да те наричам кон, а ще те нарека брат, защото си ми по-добър от приятел…".

 

Пряк наследник на тази ездитна порода е  ахалтекинецът, отгледан от народа на Туркменистан. Тази порода е оказала огромно влияние на ездитното коневъдство в целия свят, използвали са я за развъждането на арабската, чистокръвната английска, орловската ездитна, карабахската, персийската, тракененската, карабаирската и други породи коне.

 

Широко  известен в  числото на изявените жребци-производители в западноевропейското коневъдство е бил Туркмен-Атти. Един от родоначалниците на чистокръвната английска порода – Дарлей Арабиан - също така по тип е близък на туркменския кон. Ахалтекинците притежават голяма издръжливост, пъргавина, за която още Ксенофонт е писал: "Нищо на света не може да им съперничи в бързината, гълъбите и жеравите едва успяват да ги настигнат".

 

По време на цялата родова история на ахалтекинския кон, той е развъждан като чистокръвен, като се прилагал индивидуален подбор и отбор. Туркмените внимателно са водили устни родословия на своите коне. Своеобразни са били способите за тренировка на конете, с които са се занимавали сейситите (треньорите на коне). Например, английският пътешественик Дж.Фрезер през 19 век написал: "Техните методи на тренировка повече приличат на методите с които при нас тренираме борците или любителите на алпинизма, отколкото ездитните коне". По този начин възпитавали и военните качества на породата. Добре известният кон на Александър Македонски, Буцефал, извършвал на бойното поле невероятно сложни маневри – закривал стопанина си от стрели и копия, сам нападал врага  като го натискал с гръд и хапел. Генерал Корнилов имал черен (вран) ахалтекинец, и когато в един от боевете през 1917 година начело на Текинския конен полк, той попаднал на засада, туркменският му кон го спасил. Конят бил ранен, но изнесъл стопанина си от оръжейния огън и едва тогава паднал мъртъв. И такива примери за тези уникални жребци могат да се намерят много.

 

В течение на хилядолетия при отглеждането на тази порода са използвали доста оскъдно хранене, това били не големи количества от питателни храни от зърно, питки, люцерна и камилско мляко.

 

Може да останете с впечатление, че отношението към коня е било доста жестоко, но това не е така. Конете са били глезени като деца още от раждането, внимателно са се грижели за тях, на конете давали и последния си залък. Туркмените обичали конете си, украсявали ги с хубави сбруи, които били скъпи и много се ценели (пълният комплект се казва алагайиш). И за всичко това конят се отплащал с необикновена преданост.

 

Ахалтекинците най-често участват в надбягвания на къси разстояния, но също така е известна и тяхната издръжливост. През 1935 година се провел конен пробег Ашхабад – Москва, където ахалтекинците показали своята издръжливост и сила, като изминали 4300 км за 84 дена,а безводната пустиня  Каракум те пресекли за три дена (360 км). Победител на Олимпиадата през 1960 година в Рим станал С.Филатов с кон Абсент (златен медал). Ахалтекинците показват добри качества, както в надбягванията, така и при скоковете- често участват и в различни национални конни игри и пробези.

 

Сравнен с останалите породи ахалтекинският кон има по-продължителен  живот и затова най-добрите резултати показва в по-късен етап от него.

 

Генеалогическата структура на породата  е документално проследена  до жребеца Бойноу (1885–1908 гг.).

По-голямата част от ахалтекинските коне в Туркменистан са негови потомци. В породата има много линии и маточни семейства, ето характеристиките на някой от тези линии:

 

  • Линия на Кир Сакар – съставлява 12,6% от съвременните жребци за разплод, като 9,4% са кобили- майки Използват се в Туркменистан. Тези коне притежават хубава външност, здрава конструкция и имат добри дистанционни данни (2400 м).
  • Линия на Каплан – развъдена от линията на Кир Сакара, тя представлява малко над 10%. Конете имат добре изразен вид на породата, висок ръст, голяма работоспособност. Добре се съчетават с представители на други линии.
  • Линия на Скак – около 8% от жеребците -производители, 10 % – кобили- майки. Това са големи, с малко по-издължени форми коне, около 80% от тях се намират в Туркменистан. Не  са много добри в скоковете. Цвят: кестеняв и светли.
  • Линия на Еля – до този момент се използват по-малко. Представителите на тази линия имат сравнително простоват екстериор, но притежават висока работоспособност при надбягвания и пробези. 
  • Линия на Араб (баща Абсент) – кобилите от тази линия са кестеняви и светли, около 50 % от жребците са черни (врани). Конете от тази линия са се доказали в областта на спорта. Много интересни за ездитно полу-чистокръвно коневъдство. Например, жребецът   Аю-Даг се използва при развъждането на руската ездитна порода, а жребецът Атом се намира в  Старожиловския конен завод .
  • Линия на Мелекуш, Посман намира се на ръба на изчезването. 

 

 

Има също линии, които не са от Бойноу, например, линията Гелишикли (работата с нея се води от 1976 година). Тези коне са изтънчени, с подчертано  удължени линии. Линията е много популярна (жребците са  – 17%, кобилите са – 15,5 %).


                   
Ахалтеки́нският кон- порода, развъдена в дълбока древност, не е изгубил своята актуалност и в днешния свят. Съществуват асоциации в много страни като САЩ, Россия, Германия,Холандия. На хората, които в различни времена са помогнали да не изчезнат ахалтеки́нците, които са провеждали сериозна и голяма селекционна и научна работа, бихме искали да кажем голямо благодаря, че все още можем да се любуваме на конете с “цвят на утринна заря»!

 

Adylhan