Източни приказки-цял живот с конете

Източни приказки-цял живот с конете

„Знае чинарът кой го сади, знае и конят кой го оседлава" – туркменска пословица

 

Ако попитате някой възрастен туркмен как се тренират ахалтекински коне, той ще ви погледне твърде въпросително и може би изобщо няма да ви отговори. Човекът, който се занимава с коне от древни времена там се нарича: "сейис" , именно той не би ви отговорил на въпроса, тъй като именно сейиса оседлава коня, храни го, тренира го, възпитава го, общо взето общува с него на едно друго ниво, по-силно и непонятно за обикновения човек. Те са и лечители и ветеринари и психотерапевти за конете си и тяхната дарба не може да се замести и научи в университетите, защото за да излекуват коня, те трябва да го почувстват, да съпреживеят болката му. Може би именно заради това от всички народи в Централна и Средна Азия само туркмените никога не са употребявали конете за храна, това за тях звучи кощунствено.

 

 

Най-добрите ювелирни майстори са изготвяли снаряжението и украсата по конете. Самите конници са били мъже и според разбиранията те не трябва да носят украшения, най-големото украшение което може да си позволи един джигит е нещо скромно на ръкохватката на ножа.

Свързано изображение

 

Най- интересното и впечатляващото в живота на туркменистанците и тяхната отдеденост към конете е факта, че тя никога не се е променяла с годините, нито в години на бедност, суша, глад, конят за този народ е оставал на първо място. Именно това е един от факторите за това, че са успели да запазят чисти и съвършенни линиите на ахалтекинците през годините. Може би и ние трябва да се поучим от тяхната максима, че човек максимално трябва да се приспособява към тези условия в които живее, където трябва да преживява и да се наслаждава на живота.

 

Свързано изображение

Няма богатство по-голямо и съразмеримо за един туркмен от коня. Той е мерило за богатство и благополучие.